РОЖЕНСКИ СЪБОР

Ако искате да почувствате истинския дух на родопчани елате на Роженския събор. Той се провежда обикновено веднъж на две години през последните събота и неделя на месец август. Главата ви ще се замая от песни, танци и свирни, от багрите на чудно красивите народни носии. Съборът има над сто годишна традиция. Началото е поставено през 1898г. Тогава границата на България и Турската империя е минавала през връх Рожен и спонтанно родовете от двете страни на границата се събрали на върха.

На събора през 1961 година изгрява “Чудото на Рожен” – самобитният гайдарски оркестър “Сто каба гайди”, който се превръща в символ на събора. От тук излита и песента “Излел е Дельо хайдутин” в изпълнение на Валя Балканска, за да кацне на борда на космическата станция “Вояджър”, наред с музиката на Бах, Бетовен и Моцарт, в търсене на чужди цивилизации в Космоса.

ЛАЗАРОВ ДЕН

Традиционният пролетен празник бе възроден, след многогодишно прекъсване в Широка лъка, от ученици от основното училище. Празнува се в събота, на 8-ия ден преди Великден, на деня на Св. Лазар. Момите, наричани лазарки се събират в дома на една от тях. След това пременени в традиционни фолклорни носии, обикалят къщите из селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, плодове и дребни подаръци. В миналото, на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница. Празникът носещ пролетно настроение и изпълващ селото с звънки родопски песни, се очаква с нетърпение, както от участничките, така и от жителите и гостите на селото.

ИЛИНДЕН – НАДСВИРВАНЕ С ГАЙДИ

Всяка година край родопското село Гела се провежда традиционния местен събор наречен от местните Илинден. Съборът се провежда всяка първа неделя на август, в местността Илинден, край параклиса “Св. Илия”. Празникът е тачен както от жителите на Гела, така и от цялото население на среднородопския край. Празникът е и своеобразна родова и фамилна среща, завършваща с чевермета, народни хора и песни. Празникът привлича и много туристи с станалото традиционно надсвирване с гайди.

ГЕРГЬОВДЕН

Една забравена традиция бе възродена в село Стойките през 2001г. – честването на Гергьовден. На Гергьовден всички ставали рано в зори, миели се със здравец и роса, събрана по тревите из ливадите. Повечето семейства клали агнета за курбан. От вир, чиято вода се въртяла наляво, някои жени наливали “лява” вода, с която хората се миели за здраве и против болести и магии. На хорото през деня се хващали най-старите баби и една от тях го водила с орехови листа в ръка, като запявали в хор: “Развивай, Добро, пувивай, среши листа зелени…”.

ШИРОКОЛЪШКИ ПЯСЪЦИ

По стародавна традиция в първите дни на месец март в с.Широка лъка се провежда народен карнавал. И досега централно място в него се отрежда на групата момци и млади мъже, неузнаваеми в страшните си кожени маски. Те изпълняват древни сцени и танци под ритъма на стотиците вързани по телата им чанове.

Рано сутринта на “Пес понеделник” дружината се събира на площада и тръгва да обикаля селището. По време на обиколката старите хора се стремят да откъснат по нещо от маскираните, за да има плодородие и изобилие по домовете им.

ПРАЗНИК НА МЛЯКОТО

Всяка година, последната събота и неделя на месец август, жителите на родопското село Смилян организират празник в чест на млякото и на кравите, които ни го дават. Празнично облечени в родопските си носии стопаните извеждат от оборите своите най-красиви и млеконадойни крави, окичени с цветя, мъниста и звънчета, за да участват в конкурса “Мис крава”. В продължение на два дни селото се оглася от родопски песни и хора, смях и веселие.

РИТУАЛЪТ “ПРЕДОЙ”

Oвцете на едно или две села да се събират в огромно стадо, което да изкарва лятото високо в планината на волна паша по трудностъпните ливади, далеч от населените места. Това се прави, за да могат ливадите край село да се косят и сеното им да се прибира за зимата, без да се налага много труд за транспорт отдалече, обясняват планинците.

Хилядолетният опит е измислил как хем цанените за овчари мъже високо в планината да не останат гладни и жадни, хем всеки собственик на овце да може да си прибере и оползотвори млякото, без да се налага да ходи да дои всяка заран. Затова ритуалът “предой” е много важен за стопаните. В началото на лятото овцете се изкарваат на определеното за кошари място. Два дни са им нужни за адаптиране. През тези два дни млякото от всички животни се събира от овчарите. Част от него се кваси, а от останалата част се прави сирене. Обикновено изобилното количество е достатъчно за няколко казана с кисело мляко и сирене, които пък са неразделна част от трапезата на дошлите за предоя стопани на третия ден. В този ден собствениците на животни стават много рано и се отправят към кошарите горе в планината.

След изгрев слънце всеки стопанин заделя от стадото собствените си овце и ги дои. Тези, които имат повече животни, си водят помощници, за да успеят с предоя, тъй като горе в планината всичко се върши на ръка, както се е правило през вековете. Хората събират млякото от собствените си животни в лични съдове, а след като всички приключат с доенето, започва меренето на събраното мляко. Накрая се изчислява колко литра би трябвало да вземе всеки стопанин за месец и се прави график за всеки отделен ден. Така вместо да събира всеки ден по два-три литра от няколкото си овчици, родопчанинът отива във въпросния ден и събира млякото на цялото стадо. Отиващият “на мандра” има задължението да носи храна на овчарите.

В Западните Родопи правят специално овче сирене, близко по вкус до кашкавала, което затварят в буркани, за да го съхранят за дълго. Наричат го брънза. В деня на “предоя” обаче се яде съвсем прясно сирене и прясно овче мляко, а трапезата е обща – направо на поляната под звуците на хлопки и чанове от пасящото наблизо стадо. Жените са приготвили типичните домашно точени родопски специалитети, а мъжете са налели от “специалната” ракия. След разсипването на млякото и раздаването на сиренето между всички участници в предоя идва ред на задължителния курбан. Курбанът също е общ – прясно заклана овца, която от заранта ври в един от казаните. Тя по принцип има предварително определена цена от стопанина, който я е дал. В момента на раздавенето на курбана, всеки оставя край казана съдината, в която да му разсипят. Нареждат се от войнишки канчета до малки пластмасови кофи. Кехаята /собственикът на най-много овце/ разпределя курбана, като гледа всяко канче да получи по равно от мръвката. Накрая брои съдовете и дели цената на дадената за общ курбан овца на броя им. Зоркото око на Спас от съседното на Гела село Стикъл не пропуска случайни туристи, които биха могли да се наредят край трапезата: “Нали знаете, тука си плащаме, не е кьорсофра!” Стопаните си знаят реда, но разбират намигването, защото винаги край трапезата се намират и хора, които нямат работа, но по една или друга причина са попаднали там, дори само за да хапнат овче мляко на корем.