През цялата многовековна история на родопчани занаятите като тъкачество, медникарство, дърворезбарство, абаджийство и пр. са съпътствували техния живот. Те са били средство за поминък и едновременно извор на красота, на вдъхновено майсторство и душевна топлота. И до днес, посещавайки някои от родопските села вие можете за видите жена, надвесена над стар дървен стан да вплита с невероятен усет за хармония вълнени нишки във всички цветове на дъгата или мъж, почукващ вещо по изящна медна кана.

Във всички занаяти творецът родопчанин проявява голямо умение и сръчност, оставяйки редки образци на народното изкуство. Ала най-голяма изява на високо майсторство и художествен усет мъжът-родопчанин проявява в медникарството и златарството, а жената-родопчанка – в тъканите.

В продължение на векове майсторът медникар използува всички възможности на медта като пластичен материал. С безпогрешен усет за симетрия и ритъм той изгражда общата форма, уравновесява обемите и отделните детайли.

И докато медникарството е запазена територия за мъжете-родопчани, то родопчанката е ненадмината в тъкачеството. Това, което излиза изтъкано изпод нейните ръце разкрива артистична виртуозност, изискан усет към колорит и композиция. А какво богатство на багри! Те просто греят и вие не можете да откъснете погледа си от тях. Френският художник Матис, посетил България, стоял пред родопските тъкани, смаян от багрената им магия. Той извървял пътя от Париж до Родопите, за да пренесе родопското цветоусещане върху своите шедьоври. И когато, завърнал се във Франция, български художници го попитали откъде е този негов необикновен колорит, Матис отговорил: “От вас, от Родопите… Там жените правят толкова невероятни неща.”

Родопските занаяти са невероятна смесица от древни магически вярвания и натрупани с поколения знания и умения, от сръчности на мъжки и женски ръце, усъвършенствани с хилядолетия и преминали през сърцето на твореца.

В създаденото от родопските майстори е вплетена красотата на природата с причудливите й форми и багри, съвършенството на камъка и дървото, желязото и медта, среброто и златото, вълната и лена, копринената и сърмената нишка.

Автентични, живописни, практични, произведенията на родопските майстори от край време са били свързани с нуждите на хората от планината и съседната Беломорска Тракия. Днес те внасят уют и традиция в бита ни, напомнят за вълшебството на отминали далечни времена и “разказват” невероятни истории, митове и легенди от планината.