Национален фолклорен събор Рожен

Националният фолклорен събор „Рожен“ е фестивал на българското народно творчество и животновъдство. Провежда се на поляните на прохода Рожен, край връх Рожен в Родопите.

Води началото си от събиране за почитане на всички светии, организирана на 27 юли 1898г – деня на Св. Панталеймон, по инициатива на отец Ангел Инджов – Комитата (български духовник и революционер). Той призовава своите енориаши да поканят дори своите роднини, които са се изселили от родния край.

Изминават 63 години и през август 1961г се провежда събор – надпяване в рамките на три дни. Ражда се емблемата на Родопа планина – самобитният гайдарски оркестър „100 каба – гайди“ с ръководител Апостол Кисьов. През 1993г съборът е обявен за Национален – поканени са да участват изпълнители от цялата страна, за да се покаже богатото фолклорно наследство на България.

Със своята 100 – годишна история Роженският събор е пазител на традициите и носи духа на българското наследство.

Лазаров ден

Традиционният пролетен празник е възроден, след многогодишно прекъсване в с. Широка лъка, от ученици от основното училище. Празнува се в събота, на 8 - мия ден преди Великден, деня на Св. Лазар.

Момите, наричани лазарки се събират в дома на една от тях. След това пременени в традиционни фолклорни носии, обикалят къщите из селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, плодове и дребни подаръци. В миналото, на Лазаров ден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница.

Празникът, носещ пролетно настроение и изпълващ селото със звънки родопски песни, се очаква с нетърпение, както от участничките, така и от жителите и гостите на селото.

Илинден и гайдарското надсвирване

Празникът Илинден е с дълбоки корени. В миналото на Илинденските поляни, край параклиса „Св. Илия“ над с. Гела, се събирали всички родове, водещи началото си от селото. Традицията се спазва и до днес, и съхранява песенното богатство на Родопа планина.

Провежда се всяка първа неделя на месец август. Празникът е и своеобразна родова и фамилна среща. Основна цел на фестивала е да популяризира автентичния родопски фолклор. Събитието добива все по – голяма известност и прераства в международен форум. Регистрирани са участници от Япония, Холандия, Франция и други.

Гергьовден

Много хора търсят изцеление от изворните води на Гергьовден. От незапомнени времена хората в Родопите посещават изворите, като се вярва, че именно в деня, когато се почита Св. Георги, водата има лечебна и магическа сила.

Едно от най – посещаваните места край Смолян на Гергьовден е „Балиевата вода“. Други посещавани извори са край с. Влахово, с. Арда, с. Гела, с. Стойките, с. Момчиловци и други.

Една забравена традиция е възродена в село Стойките през 2001г. – честването на Гергьовден. На този ден всички стават рано в зори, мият се със здравец и роса, събрана по тревите из ливадите. От вир, чиято вода се върти наляво, някои жени наливат “лява” вода, с която хората се мият за здраве. На хорото през деня се хващат най-старите баби и една от тях го води с орехови листа в ръка.

Песпонеделник

От 1977г насам всяка година в първата неделя на месец март маскирани като кукери мъже обикалят с. Широка лъка. Традиционният кукерски събор – Песпонеделник, се изпълнява с цел прогонване на злото, започване на нов живот, здраве и плодородие.

Песпонеделник представлява древноезически обичай, обогатен с християнски елементи. Младите мъже от селото се обличат в специални костюми и маски и обикалят из селото изпълнявайки обредни танци и ритуални сценки, представящи борбата между доброто и злото.

В празника се включват и много кукерски състави от цялата страна.

Празник на млякото в с. Смилян

Всяка година, последната събота и неделя на месец август, жителите на родопското село Смилян организират празник в чест на млякото и на кравите. Празнично облечени в родопските си носии стопаните извеждат от оборите своите най-красиви и млекодойни крави, окичени с цветя, мъниста и звънчета, за да участват в конкурса “Мис крава”. В продължение на два дни селото се оглася от родопски песни и хора, смях и веселие.