През цялата многовековна история на родопчани занаятите като тъкачество, медникарство, дърворезбарство, абаджийство и пр. са съпътствали техния живот. И до днес, посещавайки някои от родопските села може да се видят жена, надвесена над стар дървен стан да вплита вълнени нишки във всички цветове на дъгата или мъж, почукващ вещо по изящна медна кана.

Във всички занаяти творецът родопчанин проявява голямо умение и сръчност, оставяйки редки образци на народното изкуство. Най-голяма изява на високо майсторство и художествен усет родопчанинът проявява в медникарството и златарството, а родопчанката – в тъкачеството.

Френският художник Матис, посетил България, стоял пред родопските тъкани, смаян от цветната им магия. Той извървял пътя от Париж до Родопите, за да пренесе родопското цветоусещане върху своите шедьоври. И когато се завърнал във Франция, български художници го попитали откъде е този негов необикновен колорит, Матис отговорил: “От вас, от Родопите… Там жените създават толкова невероятни неща.”

В създаденото от родопските майстори е вплетена красотата на природата с причудливите и форми и багри, съвършенството на камъка и дървото, желязото и медта, среброто и златото, вълната и лена, копринената и сърмената нишка.

Автентични, живописни, практични, произведенията на родопските майстори от край време са били свързани с нуждите на хората от планината и съседната Беломорска Тракия. Днес те внасят уют и традиция в бита ни, напомнят за вълшебството на отминали далечни времена и “разказват” невероятни истории, митове и легенди от планината.