Старите легенди разказват за девойка на име Родопа, която била известна с необикновената си красота, пленила сърцата на всички богове. Всеки от тях се стремял да я притежава и да я открадне за себе си. Бог Хемус, който бил особено ревнив, не желаел никой друг да я вижда и започнал да хвърля камъни, за да издигне грамади, които да скрият Родопа от погледите на хора и богове. Според преданията, именно от тези каменни грамади възникнали пловдивските тепета. Въпреки това, славата за красотата на Родопа не стихнала. Хора и богове продължавали да идват, за да я видят, и всеки, който я зърнел, се влюбвал на мига. Изпълнен с ярост и ревност, Хемус, неспособен да я защити от чуждите погледи, я превърнал в планина.
Според друга легенда, на мястото на Родопите някога се простирала широка равнина, обсипана с благоуханни и красиви рози. Дъщерята на Зевс, Персефона, често беряла рози там заедно със своята свита. Веднъж, разгневен на дъщеря си, Зевс превърнал най-красивата от приятелките ѝ, Родопе, в планина.
Тракийска легенда, разказана от римския поет Публий Овидий Назон, ни разкрива друга история за Родопите. Според нея, Родопе била митична тракийска царица, а Хемус – нейният брат. Те били деца на морски бог и живеели щастливо сред безкрайните поля, играейки и пеейки по цял ден. Един ден решили да се престорят на най-възрастните богове – тези, които владеят водите, земите, птиците и животните. Хемус си направил дълга бяла брада, а Родопа разпуснала буйни руси коси. Но старият бог, владетелят на света, ги забелязал, разгневил се и превърнал красивата Родопа в планина. Когато Хемус видял какво се е случило със сестра му, от ужас и той се вкаменил. Оттогава братът и сестрата са планини – Хемус (древното име на Стара планина) и Родопа, разделени от обширна низина, разстлана от злия стар бог.
Според друга легенда, планината е наречена Родопа от египетски фараон, който я кръстил на своя любима, родена по тези места. Върху монета, сечена във Филипопол (Пловдив) по времето на римския император Антоний Пий (138 - 161 г. пр.н.е.), Родопе е изобразена като млада и красива девойка, полегнала върху скала и държаща в ръка вечното цвете на Родопите – силивряка.
Има и друга версия, според която Хемус и Родопа били млади и влюбени един в друг, но разгневили боговете, които ги превърнали в камък.
Някои източници предполагат, че името Родопа има славянски произход и произлиза от думите "руда" и "ропа", което се свързва с древните дейности, извършвани в този регион – рудодобив и леярство.
Легендите за Родопа планина предават не само красотата и величието на природата, но и дълбоките емоции, свързани с човешките стремежи, любов и ревност. Независимо дали става дума за ревността на бог Хемус, гнева на Зевс, или символиката на славянските имена, тези предания разкриват силната връзка между хората, митологията и земята, която ги е вдъхновила. Родопите остават не само географски феномен, но и културно наследство, запазило в себе си историите на поколения, които са се опитвали да разберат и предадат величието на този древен планински масив.