Легенда за Орфей и Евридика

Живял някога в Тракия най-великият певец, музикант и поет на своето време. Неговото име било Орфей – дете на бог Еагър и една от музите – Калиопа. Легендата разказва, че неговата лира и мелодиите, които свирел с нея, карали птиците и животните да онемеят. Те слушали в захлас, гората свеждала клони, планините се размествали, правейки му път, снегът се разтапял под нежните звуци, а скалите треперели от удоволствие. Смелият Орфей участвал в кръстоносния поход на аргонавтите в търсенето им на златното руно. Той им помагал, като заглушавал песните на сирените и отмервал ритъма на гребците по пътя към успеха.

Орфей имал своя любима, но тяхната любов не продължила дълго. След деня на сватбата змия ухапала Евридика и отровата ѝ я погубила. Орфей не могъл да понесе мисълта за загубата на невестата си и отишъл при Хадес в подземния свят, за да си я поиска обратно. Смята се, че пътят до Долната земя всъщност е пещерата Дяволското гърло.

Музиката на Орфей развълнувала всички същества в подземното царство, дори боговете на сенките Персефона и Аид, и те позволили на поета да отведе любимата си, но при едно условие. Орфей не трябвало в никакъв случай да поглежда назад, докато двамата стигнат до светлината и излязат от там.

Вървейки по мрачната пътека обаче, когато били почти накрая, певецът не издържал и извърнал поглед назад към своята любима. В същия миг тя се изтръгнала от ръката му и полетяла назад към бездната.

Тази случка сломила душата на поета завинаги.

Седем дни плакал Орфей, не се хранил, пял най – тъжните си песни и накрая се върнал в Тракия.

Минали цели четири години от смъртта на Евридика, а певецът й останал верен, не поглеждал друга. През една красива пролет Орфей стоял на един хълм, лирата лежала в нозете му, взел я той и засвирил. Замряло всичко наоколо, слушайки песните му. Изведнъж се чули викове и смях, приближили се вакханките, поклоннички на бог Дионис. Едната се провикнала:

– Ето го женомразеца!

Започнали да замерят певеца с камъни, нахвърлили се върху него и разкъсали тялото му на парчета, които хвърлили в река Гела, а главата му, която се носила по течението, не спирала да пее. Издъхнал божественият певец, душата му отлетяла към царството на тъмните сенки. Там се срещнал отново с Евридика, неговата единствена и голяма любов. Прегърнал я и силно я притиснал към себе си. От този момент Орфей и Евридика останали завинаги заедно….