В гората: Лечебна пауза. Основи на горското къпане

Шинрин-йоку, или горско къпане, е японска практика, която ни приканва просто да бъдем сред природата и да попиваме звуците, ароматите и красотата на гората. Не става дума за спорт или преход, а за бавно движение, изключване от шума и пълно потапяне в настоящия момент.

Дори кратка разходка сред дърветата може да намали стреса, да повдигне настроението и да избистри съзнанието. Просто дишай, огледай се и остани тук и сега. Природата ще се погрижи за останалото.

Горите са невероятно богатство за хората. Те ни дават всичко, на което разчитаме за съществуването си: произвеждат кислород, пречистват въздуха, който дишаме и водата, която ползваме; предотвратяват преливането на реките и ерозията по склоновете на планини и хълмове; дават ни храна, облекло, убежище и суровина за преработване. Освен всичко това, горите винаги са ни помагали да излекуваме раните си и да се изцерим от болестите. От незапомнени времена те разсейват тревогите ни, успокояват изтерзаните ни умове, връщат ни силите и бодростта. До неотдавна обаче се разполагаше с малко научни данни в подкрепа на лечебната сила на гората.

Когато в началото на 80-те години на 20-ти век хората в Япония започнали да практикуват "горско къпане", това се базирало на здравия разум и интуитивно чувство, че ще бъде от полза да се прекарва време в зелените гори на Япония. Терминът е въведен от тогавашния министър на земеделието, лесовъдството и риболова - Томохиде Акияма, който заявил, че хората в Япония имат нужда от лечение посредством природата. Тази идея била част от идеята за опазване на горите: ако биват насърчавани да ги посещават заради здравето си, хората биха били по-склонни да се грижат за тях и да ги пазят.

В Ияма, Япония за първи път научно е доказано, че „горското къпане”:

- укрепва имунната система;

- повишава енергията;

-  понижава тревожността, депресият и гнева;

-  намалява нивата на стрес;

-  води до състояние на вътрешен покой;

Разработената тогава карта за 40 лечебни гори в света, подходящи за горска терапия включва като значима единица горите на Родопа планина в България.

През 1967г. Пампорово е обявен за Климатичен планински курорт от национално значение, подходящ за рехабилитация на респираторни заболявания, заболявания на нервната система и метаболизма. с Административен акт РМС № 89 от 1967 г. (ДВ, бр. 35 от 1967 г.); РМС № 45 от 2005 г. (ДВ, бр. 11 от 2005 г.).

Курортен комплекс Пампорово има ресурс да задоволи нарастващите нужди за лечение, профилактика и превенция от заболявания чрез „горско къпане”, по специализирани маршрути.

Растителна характеристика на горите по пешеходен маршрут Пампорово 360°

Характеристиката на почвата е тъмноцветна горска, глинесто-песъчлива, слабо каменлива, рохка, дълбока, върху риолит, среднобогата до богата, свежа до влажна.

Дървостоят около маршрута основно е от дървесен вид смърч със средна възраст 130г. и единично срещащ се бял бор, като отделни индивиди достигат възраст над 160г.

Обикновен смърч (Picea abies), семейство Борови (Pinaceae)

Естествените гори от обикновен смърч са с голямо значение за нашата страна. В млада възраст обикновеният смърч е бавнорастящ, особено при засенчване под склопа на гората. Студоустойчив дървесен вид е и издържа ниските зимни температури, но често страда от късните пролетни студове и ветровали поради плитката си коренова система. Изключително взискателен е към влажността на почвата и въздуха.

Смърчът йонизира въздуха чрез фитонцидите, които отделя, смолата му е изключително лековита суровина, а етеричните му масла са много ефикасни за третиране на рани, предотвратява развитието на инфекции на дихателните пътища и кожата, също така насърчават релаксация и спокойствие на ума и тялото.

Бял бор (Pinus sylvestris), семейство Борови (Pinaceae)

Белият бор е най-широко разпространеният дървесен вид в България, като по-голямата наст от естествените гори от бял бор са разпорожени в Рило-Родопския масив. Той е бързорастящ дървесен вид, с дълбока коренова система, силно светлолюбив и в планините заема предимно изложения с южен компонент.

Белият бор йонизира въздуха чрез фитонцидите си, действа ободряващо и тонизиращо. Спомага за намаляване на психическата умора, распираторни заболявания и засилване на концентрацията. Етеричните му масла имат аналгетично, противовъзпалително и антимикотично действие,  също ускоряват изхвърлянето на токсини от организма дори при натравяне.

Офика (Sorbus aucuparia), семейство Розоцветни (Rosaceae)

Офиката е дърво, високо около 15 – 16 m, със сива и гладка кора, която при старите дървета се напуква слабо. Кореновата система на офиката е силно развита. Изисква влажен климат, свежи и плодородни почви и добро осветяване.

Плодовете съдържат: витамин С, каротини, криптоксантини, захари, ябълчна, лимонена и винена киселина, цианинхлорид, дъбилни вешества, етерични масла, янтарна, сорбинова и парасорбинова (отровна!) киселина, пектин и багрилни вещества.

Значима храстова растителност

Синя хвойна/смрика (Juniperus communis), семейство Кипарисови (Cupressaceae)

Синята хвойна е широко разпространен по света вид с храстовиден или дървовиден хабитус и игловидни листа. Цъфти през май — юни, а семената узряват през есента на следващата година.

Лечебните свойства на хвойната са многобройни - спазмолитично, противовъзпалително, диуретично, имуностимулиращо. Използва се при хронични възпаления на бъбреците и пикочния мехур, ставни болки, дерматити, стомашни и чернодробни заболявания и още много други, също така пречиства кръвта от вируси и токсини.

Черна боровинка (Vaccinium myrtillus), семейство Пиренови (Ericaceae)

 Черната боровинка е листопаден храст, разпространен в повечето планини по каменливи и скални поляни, високопланински пасища, торфища, широколистни и иглолистни гори. Плодовете й са важна част от храната на много горски животни. Тя е хранително, медоносно и лечебно растение със стопанско значение за страната.

Отварата от листата имат хипотонично действие при болни от високо кръвно налягане, подпомага лечението на неинсулинозависимия диабет (тип 2), при инфекции на пикочните пътища или диария, язви на устната кухина и възпаление на гърлото.

Плодовете на черната боровинка се използват за лечение на стомашно-чревни разстройства, възпалителни процеси в устната кухина, гингивити, афти, ангини, фарингити. С външно приложение се лекуват трудно лечими екземи.

Черната боровинка подхранва и витаминизира кожата, има тонизиращ ефект и укрепва кръвоносните съдове, изглажда бръчките и подмладява кожата, неутрализира ефекта на свободните радикали и предпазва от негативното въздействие на околната среда, бори се с акне и кожни заболявания, елиминира тъмните кръгове под очите и изравнява тена, стимулира микроциркулацията на кръвта, премахва подпухналостта.

Събиране юли-септември.

Червена боровинка (Vaccinium vitis-idea), семейство Пиренови (Ericaceae)

               Червената боровинка е вечнозелен малък храст, висок до 30 см, стъблото е изправено или възходящо. Лиcтaтa нa чepвeнaтa бopoвинĸa имaт диypeтичнo, пpoтивoвъзпaлитeлнo дeйcтвиe. Изпoлзвaт ce пpи възпaлeниe и ĸaмъни в пиĸoчнитe пътищa ĸaтo пиĸoчoгoннo и пpoтизoвъзпaлитeлнo cpeдcтвo, cъc cпeциaлнo eфиĸacнocт - в aлĸaлнa ypинa. 

               Изпoлзвa ce пpи лeчeниeтo нa нaчaлнa фaзa нa диaбeт, ocтeoapтpит, пoдaгpa, apтpит, peвмaтизъм, c нeфpoлитиaзa, ĸaĸтo и диapиятa и гacтpит c ниcĸa ĸиceлиннocт, имa aнтимиĸpoбнo дeйcтвиe. 

               Coĸa oт плод чepвeнa бopoвинĸa имa лeĸ ceдaтивeн eфeĸт и лeĸo пoнижaвa ĸpъвнoтo нaлягaнe, изпoлзвa ce пpи xипepтoния, имa диypeтичнo и aнтипиpeтичнo дeйcтвиe, стимулира пepиcтaлтиĸaтa. 

               Изcyшeнитe плoдoвe ce изпoлзвaт ĸaтo aпeтитoвъзбyждaщo, витaминoзнo, гaзoгoннo, диypeтичнo и ce изпoлзвa зa пoдoбpявaнe нa xpaнocмилaнeтo, пoдaгpa и peвмaтизъм, ĸaмъни в жлъчĸaтa и бъбpeчни зaбoлявaния, зa лeчeниe нa aтepocĸлepoзa, пpeдпaзвaт oт инфapĸт, пpoлeтнa yмopa и др. 

               Събиране юли-август.

Малина (Rubus ideaus), семейство Розоцветни (Rosaceae)

Малината е храст, висок до 1,5 m. Стъблата са изправени, през първата си година тревисти, безплодни, а през втората вдървеняват и дават цветоносни клонки. Различава най-лесно от други  видове от род Къпина по листата - при Малината листата са тройни или перести, докато при другите видове са дланевидни.

Малините утоляват жаждата и подобряват храносмилането, затова се използват в диетичното хранене, особено в детското. Благодарение на салициловата киселина, която се намира в плодовете, малините се използват и за сваляне на температурата. Болните от подагра и нефрит обаче не трябва да ги употребяват за храна поради високото съдържание на пуринови основи в тях.

Листата имат затягащо, противовъзпалително и антивирурсно действие. Използват се при стомашно-чревни заболявания (катари, диарии, колики, хиперацидитет) и външно за плакнене на устата и за гаргара при възпалителни процеси на устната кухина.

Пресните плодове се използват като витаминозно, общоукрепващо и тонизиращо средство, а изсушените като потогонно, температуропонижаващо и при възпаление на горните дихателни пътища.

Космат зановец (Chamaecytisus hirsutus), семейство Бобови (Fabaceae)

Косматият зановец е храст, достигащ височина до 1 m. Листата са тройни, влакнести, отгоре тъмнозелени, отдолу светлозелени, по ръба ресничести. Цветовете са разположени по дължината на клонките единично или по 2 - 4 в пазвите на листата, ярко жълти, чашката тръбеста. Медоносно растение. Цъфти април-юни.

Значими тревисти растения

Родопско крайснежно звънче (Soldanella rhodopaea), семейство Игликови (Primulaceae)

Многогодишно тревисто растение с приосновни кожести с бъбрековидна форма листа. Родопското крайснежно звънче расте в сенчести гори, в близост до потоци, мочурливи места като ливади и торфища в някои български планини. Представлява индикатор за планински и високопланински климат.

Височина на растението над земята е от 7 до 20 см. Листата бъбрековидни, слабо кожести, събрани в основата на стъблото. Цветовете събрани в рехав сенник. Венчето петделно, правилно, звънесто, венечните дялове дълбоко нарязани. Тичинките 5, прикрепени в основата на венчето. Цъфти май-юли.

*Видът е Балкански ендемит - разпространено е единствено на Балканския полуостров.

Овчарска торбичка (Capsella bursa-pastoris), семейство Кръстоцветни (Brassicaceae)

Овчарската торбичка е едногодишно или двугодишно тревисто растение, което има изправено голо стъбло, високо 20-50 cm. Листата са събрани в розетка в основата на стъблото. Цветовете са много на брой и са събрани в гроздовидни съцветия. Растенията цъфтят от март до август.

Приложима е при кръвоизливи на матката, стомаха, червата, носа, трудно уриниране, проблеми с черния дроб, бъбреците, далака и хемороиди. Овчарката торбичка има лек ефект за понижаване на артериалното налягане.

Червена мъртва коприва (Lamium purpureum), семейство Устноцветни (Lamiaceae)

Едногодишно тревисто растение високо 10-30 cm. Прашниците влакнести. Цветовете са пурпурни. Венечната тръбица почти права, отвътре с пръстен от власинки.

Цъфти през месеците март-май.

Червената мъртва коприва е подправка, хранително, лечебно, медоносно растение.

Мъртвата коприва е подходяща при астма, кашлица, настинка или бронхит, при възпаление на лигавицата на устната и фарингеалната област, както и при гингивит и болки в гърлото, при възпаление на стомашно-чревния тракт, при менструални спазми, симптоми на менопауза или бяло течение. Диуретичните й свойства облекчават симптомите, които засягат пикочния мехур.

Пълзящо срещниче (Ajuga reptans), семейство Устоцветни (Lamiaceae)

Пълзящо срещниче е многогодишно тревисто растение. Достига височина от 10 до 80 cm. От основата на стъблото се развиват пълзящи по повърхността стерилни (без цветове) издънки.

Лечебно, хранително, медоносно и фуражно растение. Цъфти май-юни.

Срещничето има подчертано кръвоспиращо, противовъзпалително, антисептично и противомикробно действие. То е силно отровно и упойващо и трябва са се взема само след консултация с опитен билкар и фитотерапевт!

Лечебните му свойства са били известни още на траките, които го използвали при диабет, треска и жълтеница.

Подбел (Tussilago farfara), семейство Сложноцветни (Asteraceae)

Подбелът има дълго, тънко, пълзящо и силно разклонено коренище. От него на пролет израстват неразклонени, прави стъбла, покрити с малки кафявочервени листенца, достигащи на височина до 20 см. Стъблата се развиват преди листната маса, рано на пролет. Листата се берат зелени и млади, през месеците юни - август.

Лечебни свойства на подбела – обезболяващо, облекчаващо, противовъзпалително, отхрачващо, понижаващо кръвното налягане, подобрява дейността на сърцето, премахва спазмите на жлъчните пътища, апетитовъзбуждащо, подобрява храносмилането, потиска възпалението на лигавицата на трахеята и бронхите, облекчава кашлицата, помага за по-бързото заздравяване на рани и др.

Глухарче (Taraxacum officinale), семейство Сложноцветни (Asteraceae)

Глухарчето е многогодишно тревисто растение. При повреждане на растението от наранените места изтича млечнобял сок. Коренът прав, обикновен неразклонен, дълъг 20-60 cm. Листата са разположени при основата на стъблото; събрани в розетка; голи или слабо влакнести; назъбени, дълбоко вълновидно нарязани, пересто разсечени или разделени. Цветовете са само езичести и са събрани в съцветие кошничка. Обвивката на кошничката е от линейно-ланцетни листчета, като външните са завити надолу. Плодовете са продълговати, дълги 3-4 mm, в горната си част имат коронка от зъбци и носче с хвърчилка от бели власинки. Цъфти от март до ноември.

Билката действа жлъчогонно, холеретично, диуретично, лаксативно и антиревматично. Използва се за стимулиране секрецията и тонуса на храносмилателната система, при чернодробни и жлъчни заоблявания, при депресия, за засилване на апетита и като диуретично средство.

Лечебна иглика (Primula veris), семейство Игликови (Primulaceae)

Многогодишно тревисто растение. Коренището късо, нишковидни разклонения. Стъблото от 5 до 35 см високо., изправено. Листата 4-17 см дълги, 2-8 см широки, елипсовидно ланцетни до яйцевидни и сърцевидни, неправилно вълновидно назъбени по ръба, събрани в розетка. Съцветието сенник; цветовете 3-12 на брой. Плодът е кутийка дълга 8-10 мм.

Цъфти февруари-април.

*Видът не е защитен от Закона за биологичното разнообразие, но на основание на чл. 10, ал. 1, 2 и 3 от Закона за лечебните растения и поради ограничените запаси - ежегодно, със заповед на министъра на околната среда и водите, се налагат ограничения на събираните количества от растението, извън тези за лични нужди. Съгласно разпоредбите на Закона за лечебните растения "билки за лични нужди" са количества билки в свежо състояние, събрани от едно лице в рамките на един ден, както следва: за корени и коренища е 1 кг, а за цветове до 0,5 кг.

От фармакологична гледна точка интерес будят цветовете, листата и коренът на лечебната иглика. Коренът е богат на гликозиди като примеверин и примулаверин, а се отчита и високо съдържание на тритерпени и сапонини. С най-голямо значение за полезното действие на листата и световете от лечебна иглика са високите дози флавоноиди в тях. Този химичен състав обяснява двете най-изразени действия на лечебната иглика: седативно (успокоително); спазмолитично (отпускащо гладката мускулатура);

С оглед на тези си действия лечебната иглика се прилага като средство от народната медицина за овладяване на остри и хронични здравословни проблеми като:

Безсъние – съчетава се добре с валериана, която е най-често ползваната билка за подобряване на съня;

Хиперактивност при деца и повишена тревожност при възрастни;

Бронхит със суха или влажна кашлица – лечебната иглика успешно допринася за извеждането на секрета, задържан по протежението на респираторната лигавица;

Мигрена – основна теория за произхода на мигренозното главоболие е спазъмът на определени кръвоносни съдове в мозъка. Мощното спазмолитично действие на лечебната иглика допринася за облакчаване на острите и хронични мигренозни пристъпи;

Акне и други кожни проблеми – със силно почистващо кожата действие, лечебната иглика предотвратява запушването на порите и успокоява възпалението и придава на кожата гладък и свеж вид;

Ускорено съсирване на кръвта – билката показва и известни антикоагулантни свойства;

Най-често лечебната иглика се ползва в сушен вид за приготвяне на чай, като силно концентрирана тинктура или в състава на кремове и унгвенти за външно приложение върху кожата.

Горска чемерика  (Veratrum album), семейство Кремови (Liliaceae)

Многогодишно тревисто растение с месесто вертикално или косо 5 - 8 см дълго коренище с многобройни шнуровидни корени. Стеблото право, до 100 (170) см високо, в горната част разклонено, в основата обвито от листните влагалища. Листата последователни, долните широко елиптични, островърхи. сдиплени, горните по-дребни, ланцетовидни, жилкуването дъговидно. Съцветието многоцветна метлица. Цветовете жълтозелени, околоцветните листчета 6, в два кръга, елиптични, еднакви. Плодът многосеменна яйцевидна тристенна кутийка. Семената плоски, крилати.

Цъфти юни - август.

Чемериката намира известно приложение във ветеринарната медицина под формата на тинктура като противопаразитно средство. Външно в нашата народна медицина се прилага настойката на корените от чемерика с оцет като средство за стимулиране растежа на косата и дроти против пърхот. В миналото са използвани мехлеми, съдържащи чемерика, срещу краста и въшливост.

Подходящ за лечение на ревматизъм и невралгия.

Препаратите от билката се използват като мощно средство за кожни паразити и краста, но с всички предпазни мерки. Факт е, че прахът от корена причинява силно дразнене на лигавиците на носа, дихателните пътища и очите.

* Чемериката и всички препарати, получавани от нея, са силно отровни. Днес намират приложение само някои чисти алкалоида на чемериката за лечението на тежки форми на хипертонична болест. Прилагането им може да става само при клинични условия.

Лечебно великденче (Veronica officinalis), семейство Живовлекови (Plantaginaceae)

Великденчето е многогодишно тревисто растение с тънко пълзящо коренище. Цветовете са събрани във връхни изправени гроздовидни съцветия, покрити с жлезисти власинки. Плодовете са двугнездна, многосеменна, обратно триъгълна, сплесната кутийка с жлезисти или със смесени (прости и жлезисти) власинки.

Цъфти през месеците май – юни.

Билката Великденче има противовъзпалително, антибиотично, бронхолитично, противокашлечно, отхрачващо и апетитовъзбуждащо действие. Използва се при възпалителни заболявания на дихателните пътища (ангина, трахеити, бронхити, астма, суха кашлица и др.), за лечение на стомашно-чревни заболявания, като диуретично и дезинфекциращо пикочните пътища средство, при диабет, подагра, кожни заболявания и др. Поради тези полезни свойства, великденчето е известно и в много европейски региони като алпийски чай от древни времена.

Основните лечебни свойства се дължат на неговия фитотерапевтичен комплекс, съставен главно от следните активни съставки: етерично масло, смоли, танини, органични киселини, горчиви принципи, veronicin, гликозиди.

Горска ягода (Fragaria veska), семейство Розоцветни (Rosaceae)

 Горската ягода е тревисто многогодишно растение с осева коренова система. Тя се развива еднакво добре и при сухи, и при влажни условия, в топли и в студени райони. Плодовете на горската ягода се използват за храна от човека, поради своите хранителни и вкусови качества. Растението е станало част от народната медицина в България, където се използват за отвари не само плодовете на растението, но и неговите листа.

Плодовете съдържат пектини, захари, витамин С, флавоноиди, антоциани, танини и органични киселини. Листата — танини, витамин С, флавоноиди, етерично масло и др. Действа диуретично, адстрингиращо-противовъзпалително, ангиатеросклеротично.

Сокът от ягоди се приема при гонорея. Коренища, листа, инфузия при камъни в бъбреците, черен дроб, подагра, атеросклероза, диария.

Коренища и плодовете под формата на отвара, инфузия  при метрорагия, белодробна туберкулоза, бронхиална астма, уролитиаза, подагра. Коренища, листа, цветя на дива ягода. Отвара от тях се прилага при с жълтеница, хемороиди.

Дебела мара/Дебелец (Sempervivum tectorum),   семейство Дебелецови (Crassulaceae)

Дебела Мара е месесто, сочно  растение с дебели овални листа, подредени във вид на роза. В средата на растението се развива цветна дръжка, която има розови, червени, жълти или бели цветчета. Разпространена е из сухите, каменисти, сипейни места.

Листата на Дебела Мара притежават болкоуспокояващи, противовъзпалителни, антибактериални свойства и помагат за бързото заздравяване на рани.

За лечение се използва прясно изцеден сок от листата на Дебела Мара, който помага при нервни нарушения, епилепсия, неспокоен сън и детски страхове.

Сокът от току-що откъснатите листа от едра тлъстига е подходящ за обезболяване при възпаления на външното и средното ухо. За целта е достатъчно да се сложат няколко капки от него в ушния канал.

                Планинско омайниче (Geum montanum), семейство Розоцветни (Rosaceae)

Планинското омайниче е многогодишно тревисто растение. Приосновните листа са перести, с малки странични назъбени листчета, постепенно нарастващи към върха на листа. Връхното листче много по-голямо от страничните, широко закръглено. Стъблото е неразклонено, с един до два цвята. Плодовете са космати, с дълго нишковидно стълбче, без съчленение. Обитава планински ливади и пасища, по тревисти места, скални поляни и скалисти сипеи в планинския пояс.

Цъфти май-авгус.

За медицински цели се използват основно корените на тази билка, като за целта те трябва да се вадят през есента (септември-октомври), след узряването на семената им.

Омайничето притежава антисептично, тонизиращо, обезболяващо и силно затягащо действие. Сред останалите и преимущества са способността и да успокоява нервната система и да свива кръвоносните съдове. Успешно се прилага при: отслабен имунитет, умора, нервно напрежение, възпаление на клепачите, открити рани, главоболие, храносмилателни проблеми, липса на апетит, газове и диария, кървящи венци, възпаления на стомах, черва и черен дроб, кръвоизливи, хемороиди, бяло течение.

Заешки киселец (Oxalis acetosella), семейство Киселичеви (Oxalidaceae)

Многогодишно тревисто растение. Коренището тънко, пълзящо по повърхността на почвата, покрито с месести червеникави остатъци от приосновните листа. Растение без надземно стъбло. Прилистници липсват. Листата са тройни, излизат направо от коренището, на 2-10 cm дълги, тънки, влакнести дръжки. Среща се по влажни, сенчести, песъчливи и крайпоточни места.

Цъфти април-август.

В листата на билката се съдържа оксалова киселина. На нея се дължи, тръпчивият им кисел вкус.

Отвара от пресни или изсушени листа се използва при лечение на треска, както и за утоляване на жаждата. За външно приложение листата се натрошават и се налагат локално за отваряне на циреи и абсцеси, те също така оказват стягащо влияние върху раните. Когато се използва вътрешно, се препоръчва известна предпазливост поради съдържанието на оксалова киселина в листата. Растението е противопоказано за хора, страдащи от гастрит.

Червено подъбиче (Teucrium chamaedrys),семейство Устноцветни (Lamiaceae)

Многогодишно тревисто растение. Стъблата прости, полегнали до изправени, до 30 см високи четириръби, в основата слабо вдървенели. Листата с къси дръжки срещуположни в прешлени на кръст, удължено овални, в горната част едро назъбени зелени влакнести. Цветовете по няколко в пазвите на листата на горните прешлени. Чашката тръбеста, с 5 зъбци. Венчето розово тръбесто, горната устна липсва, долната едра 5-делна. Плодът сух, разпадащ се на 4 орехчета.

Цъфти май септември.

Вкусът на изсушената билка е горчив. Няма миризма.

Основновно действие на билка червено подъбиче: при стомашни проблеми и гъбични инфекции, запичащо, пикочогонно, кръвоспиращо, общоукрепващо, потиска стомашната секреция и намалява неприятните уригвания и киселини, отстранява гнилостните процеси в червата, оказва кръвоспиращо действие при обилна менструация, кървящи хемороиди, дизентерия и кръвохрачене, освен това действа очистително при пясък в жлъчния мехур.

Препоръчва се за промивки, при бяло течение, възпаление на конюнктивите, младежки пъпки, екземи, рани.

Цариче (Alchemilla vulgaris), семейство Розоцветни (Rosaceae)

Многогодишно тревисто растение, което достига до височина 50 сантиметра. То вирее из храсталаци, пасаща и планински ливади. Известно е още като „шапиче и самодивска ягода“ или „мантията на Дева Мария“ по българските земи. 

Цъфти май-септември.

В билката се откриват захари, флавоноидни вещества, танини, витамин С, сапонини, фитостероли, горчиви вещества и летливо масло.

Заради високото си съдържание на танини билката има стягащо действие, което се изразява в спирането на кървенето. Поради това свое свойство царичето се използва за лечението на рани. То спира притока на кръв, а след това неговите субстанции облекчават болката.

Благодарение на антидиаричното си действие царичето може да се използва за стомашни и чревни неразположения, като диария и колики. В българската народна медицина билката се препоръчва за стимулиране на заздравителните процеси при рани, възпаления, кожни проблеми, дерматит и екзема. Шапичето има благоприятно влияние при менструални смущения, бяло течение и типичните състояния за критическата възраст. Цариче, в комбинацията с бял равнец, има положително действие върху момичетата, които навлизат в пубертета. Царичето е едно от най-подходящите средства за многократно изплакване на устната кухина след изваждане на зъб. Много ценен помощник при склонност за спонтанни аборти, усилване на матката и увреждания след раждане. В комбинация с овчарска торбичка може да се използва за състояния като херния и смъкване на матката. Освен това билката помага при малокръвие и отстранява слабостта в мускулитe.