Високопланинска климатотерапия

ВИСОКОПЛАНИНСКА КЛИМАТОТЕРАПИЯ

ЧЛ. КОР. ПРОФ. НИКОЛАЙ К. ЦАНКОВ, Д.М.Н.

През 1962 г. в София се провежда първият в света Симпозиум, посветен на климатолечението на кожните болести. Той поставя основите на организираното климатолечение в нашата страна. Основани са два филиала, които се ръководят по това време от Научния институт по дерматология и венерология (НИКВИ – София):

Високопланински (в местността Саръгьол в Рила, 2018 м надморска височина) и Морски (в с. Свети Влас на брега на Черно море).

Използван от дълбока древност за лечение на различни заболявания, климатът като лечебно средство слага началото си от бащата на медицината Хипократ (460 – 375 пр. Хр.), който дава първи данни и въвежда в лечението климатотерапия и балнеотерапия.

В наши дни климатът е бил изучаван многопосочно от различни специалисти (биолози, биоклиматолози, физиолози, лекари и други). Хората, които се изкачват на голяма надморска височина със спортна или оздравителна цел, както и населението от високопланинските области се излагат на четири потенциално стресогенни фактори (1):

• Понижаване на парциалното налягане на кислорода;
• Повишена слънчева радиация;
• Студови въздействия;
• Намалено съдържание на водните пари във вдишвания въздух.

Кожата първо влиза в контакт с различните промени и дразнители на външната среда, така че се приема, че тя е филогенетично най-старата система на адаптация.

Адаптацията към метереологични и атмосферни фактори се характеризират с бързо развитие, но са в зависимост от продължителността на престоя и са временни, т.е. при завръщане при обичайните условия на живот, те не запазват своето действие (2).

Изследователите от Националния институт по дерматология и венерология провеждат високопланинска климатотерапия в Пирин на кварцов терен, на Витоша на гранитен терен, в Родопите (Пампорово) на тревист терен (3) и наблюдават различни биотропни влияния при сходни метеорологични фактори (2).

Ролята на географско-геоложките фактори на терена при високопланинската климатотерапия не е проучвана и е тема, която би могла да бъде изследвана от младите поколения изследователи.

Една от основните причини за доброто терапевтично повлияване на състоянието на болни с алергодерматози е повишаване на нивото на плазмения кортизол. Високопланинският климат, както и контролираната физическа активност стимулират дейността на надбъбреците и секрецията на повишени количества плазмен кортизол (4).  А. Лалова установява през 1987 г., че при 71,4 % от 35 болни с атопичен дерматит повишеното ниво на имуноглобулин Е се понижава (4).

Трябва да се има в предвид и пълното психическо и физическо разтоварване на провеждащите високопланинска климатотерапия, емоционалното въздействие на красивия планински пейзаж. Дневният режим на пребиваващите в климатолечебните бази няма нищо общо с болничния режим – пациентите са под лекарски контрол, но същевременно живеят в красивата заобикаляща ги природа.

Организирано високопланинско лечение в нашата страна се извършва от 1960 г. в планините Пирин (хижа Вихрен , 2064 м  надморска височина), Рила (Саръгьол, 2018 м надморска височина, с. Говедарци, 1300 м надморска височина), Родопи (Пампорово, 1600 м надморска височина, Куртово, 1840 м надморска височина) и Витоша (хижа Родина, хижа Средец, 1650 м надморска височина). Най-добрите терапевтични резултати са получени в Саръгьол (Рила) и хижа Вихрен (Пирин). Курортът Пампорово е по-подходящ за лечение на хронична уртикария (5).

Политическите и икономически промени настъпили в нашата страна след 1989 г. наложиха редица промени в провеждането на високопланинска климатотерапия. Базата в Рила планина (Саръгьол, 2018 м надморска височина) преустанови съществуването си. Болните вече заплащат сами климатолечението (хотел и храна).

От 2010 г. проф. Здравка Демерджиева организира ежегодно високопланинско лечение в Белмекен (Рила,  2050 м надморска височина). В базата основно се лекуват деца с атопичен дерматит (6).

Атопичният дерматит се счита за заболяване на цивилизацията. Наблюдава се по-често в държавите с висок социално-икономически стандарт и замърсена околна среда. Според Националната асоциация по екзема на САЩ в последните тридесет години честотата на заболяването атопичен дерматит е увеличена, като процентът на засегнатите деца е 8 % през 1997 г., а през 2024 г. процентът надминава 12%.

От 88 деца лекувани между 2010 и 2015 г. в базата Белмекен клинично оздравяване се наблюдава при 32 от тях( 37,5%), голямо подобрение при 27 от тях (30,6%), подобрение при 23деца (26,1%). Без промяна  в състоянието са само 8 деца (4,3% от провеждащите климатолечение) (6).

Механизмът на действие на биотропните метереологични и климатолечебни фактори в условията на високата планина е добре проучен и научно обоснован. Подобряването на състоянието на пациентите и постигането на дългогодишни ремисии се дължи на извеждането на болните от заобикалящата ги среда, изолирането им от цивилизацията, стимулиране на дейността на надбъбречните жлези, повишаване на нивото на плазмения кортизол, повишаване на фагоцитарната и пероксидазната активност на левкоцитите, нормализиране на нивото на лизозомните ензими (7,8).

В планинския въздух се установява по-голямо количество озон и повишена йонизация (отрицателни йони), които въздействат благоприятно на организма.

Високопланинската климатотерапия е едно от големите достижения на българската дерматологична школа, донесла авторитет и заслужено признание по света. Във века на все по-нови технологии и изкуствен интелект, мнозина ще си припомнят призива на Хипократ – „Назад към природата!“.

БИБЛИОГРАФИЯ :    

1. Климатолечение на кожните болести. (ред. Никола Ботев Златков). София: Медицина и Физкултура, 1989.
2. Попхристов, П., Ботев, Щ. Върху методите на изследване влиянието на климатичните фактори върху кожата. – Трудове НИКВИ,  10, 1964,  стр.146-159.
3. Попхристов, П., Ботев, Щ., Хлебаров, С. и сътр. Високопланинско  климатолечение на болни с кожни заболявания в Родопите в курорта   „Пампорово“. – Трудове НИКВИ, 10, 1964, стр. 96-101.
4. Лалова, А. Вариации в нивото на плазмения кортизол при болни с уртикария и невродермит, провели високопланинско климатолечение. Дерматол и Венерол. – Трудове НИКВИ, 14(4), 1975, стр. 246-248.
5. Лалова, А. Климато-физиологични проучвания върху някои реакции на кожата под влияние на факторите климат и движение. Дисертация, ДМ, София,1974.
6. Демерджиева, З., Цанков, Н. Високопланинско климатолечение при деца с атопичен дерматит. – Практическа педиатрия,  23(6), 2021, стр. 24-27.
7. Видинова, Ю., Лалова, А. Имунологични промени при болни с ендогенна екзема провели високопланинска климатотерапия. Дерматол и Венерол. – Трудове НИКВИ, 26(3), 1987, стр. 13-20.
8. Михайлов, П., Лалова, А., Цанков, Н. и сътр. Лизозомни ензими в серум и булозна течност на болни с алергични дерматози преди и след високопланинско климатолечение. Дерматол и Венерол. – Трудове НИКВИ, 22(4), 1983, стр.14-17.