Белинташ e древно тракийско светилище без аналог по нашите земи, на 50 км южно от Пловдив. По шосето за Асеновград - Кърджали в с. Червен вдясно се отклонява път, който продължава на юг.

На 12.12.2003 г. Министерство на околната среда и водите обявява със заповед Белинташ за природна забележителност, с цел запазване на уникалното скално образувание.

Представлява платовидно скално образувание с дължина 750 м, ширина от 30 до 50 м и височина приблизително 35 м. Името на мястото означава бял камък. В резултат от специфичното изветряне на скалата са образувани живописни форми.

Белинташ е обвързан с легендата за Потопа. Твърди се, че той е приютил Ноевия ковчег, а за доказателство на скалата ясно личат халки, за които са били привързани въжетата на кораба. По - силната легенда обаче, е свързана с траките. Заради разположението си Белинташ е естествена астрономическа обсерватория. По време на равноденствие слънцето изгрява точно над Сини връх и залязва точно над Караджов камък. Изследователите на тайния район се обединяват за една теория – Белинташ е било мястото, на което древните хора, а по - късно и траките са осъществявали своята връзка с Космоса. За първи път през 1986 г. се забелязва небесна карта в знаците на платото. В щерните се виждат прибори за определяне на местонахождението на звездите. С годините тази теория набира много последователи. В доказателство на тезата са правени опити да се проследи местонахождението на небесните тела преди 6 – 7 000 години. Резултатите са все още на нивото на хипотезата. Има също хипотеза, че Белинташ е бил център на космическия туризъм. Издълбаните щерни може да са имали чисто техническо значение за приземяването и излитането на космическите кораби. В конфигурацията на скалните ямки учените виждат отчетливо съзвездията Малка и Голяма Мечка, Лъв и Орион. Слънцето и Луната се отразяват точно в двата кладенеца в определени дати от годината.